Винаги ме връщаш там, където
ливадите са прозрачни и
междупространственото,
черно-синьо бреме се лута
навътре в мен, влиза и излиза,
превръща ме в бледорозово отражение
на това, което съм всъщност.
И блокираш мислите ми,
постепенно ме връщаш в онзи
измислено-наш януари, когато
небето преливаше в лазурено,
а струните на спрялото време се ...