Jan 20, 2016, 7:49 AM

Безпространствени

  Poetry » Love
686 0 1

Винаги ме връщаш там, където
ливадите са прозрачни и
междупространственото,
черно-синьо бреме се лута
навътре в мен, влиза и излиза,
превръща ме в бледорозово отражение
на това, което съм всъщност.

И блокираш мислите ми,
постепенно ме връщаш в онзи
измислено-наш януари, когато
небето преливаше в лазурено,
а струните на спрялото време се
удряха без посока в онова, което
нарекохме тогава „любов”.

И усещам тупкането на сърцата ни
да се изгубва
някъде назад във времето,
където пътищата ни вървяха един до друг,
или по дяволите,
когато вървяхме по един път и
обещавахме да завладеем света,
да го оплетем в паяжина, да го излъжем
и после да се върнем през април, когато
цъфнеха люляците и да се обичаме
до края на пространството,
между пространството и
преди пространството и да
бъдем безпространствени.                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, критиката е приета и ще поработя върху това...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...