1 abr 2007, 22:28

безпътен

Poesía

746 0 4

нима е гордост разума да слушаш
нима е чест сърцето да не чуваш
какво остана в мен сега
щом я няма любовта..

само тяло с неизвестен произход
и изпепелена душа
нима е грим това

забравих изхода навлязох във мрак
очи не трябват ми
не ще те виждам пак
вървя и погед празен ме обгръща

прегърна ме и махна със ръка
и каза: не се връщай
сега остана само да вървя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

самолета (Пенка Коева)

С риск да се повторя-сърцето един път изгаря!Но стихът е много хубав

2008-07-17T01:42:41+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Истинска любов ще срещнеш ти
за тази не тъжи...
Главата гордо си вдигни
и мечтаейки напреде продължи!
Поздрави и от мен, много чувствено стихотворение!

2007-04-10T19:03:48+03:00
Rosica (Росица Иванова)

Тъжно е,Ванка,знам какво означава да загубиш любовта,но помни едно от мен винаги идва нова и много по-силна,затова не се отчайвай,а погледни напред
Поздрав от мен !

2007-04-02T17:30:03+03:00
RAMZES_1 (Николай Колев)

Надушвам тук човешка драма. Лъжа ли е или пък истина. Нима изплъзна ти се любовта и изтърва ти протегната към теб ръка.И все пак си е супер стихотворението, поне на мен ми харесва.

2007-04-02T17:26:11+03:00