AdvIKAR (Иван Радев)
58 290
1 abr 2007, 22:28

безпътен 

  Poesía
569 0 4

нима е гордост разума да слушаш
нима е чест сърцето да не чуваш
какво остана в мен сега
щом я няма любовта..

само тяло с неизвестен произход
и изпепелена душа
нима е грим това

забравих изхода навлязох във мрак
очи не трябват ми
не ще те виждам пак
вървя и погед празен ме обгръща

прегърна ме и махна със ръка
и каза: не се връщай
сега остана само да вървя




© Иван Радев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С риск да се повторя-сърцето един път изгаря!Но стихът е много хубав
  • Истинска любов ще срещнеш ти
    за тази не тъжи...
    Главата гордо си вдигни
    и мечтаейки напреде продължи!
    Поздрави и от мен, много чувствено стихотворение!
  • Тъжно е,Ванка,знам какво означава да загубиш любовта,но помни едно от мен винаги идва нова и много по-силна,затова не се отчайвай,а погледни напред
    Поздрав от мен !
  • Надушвам тук човешка драма. Лъжа ли е или пък истина. Нима изплъзна ти се любовта и изтърва ти протегната към теб ръка.И все пак си е супер стихотворението, поне на мен ми харесва.
Propuestas
: ??:??