6 jun 2006, 18:11

безпътица 

  Poesía
973 0 6
През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя,
но съм голяма и играя сама -
като след раздяла...
изоставена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??