безпътица

Jun 6, 2006, 6:11 PM

Poetry

837 0 6

През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя,
но съм голяма и играя сама -
като след раздяла...
изоставена...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Бисерче (Бистра Малинова)

2006-07-10T09:39:30+03:00

Още веднъж поздравления от мен!
Весан (Ангел Веселинов)

2006-06-14T17:07:09+03:00

Поздравления!
kasius (Бостан Бостанджиев)

2006-06-11T20:12:01+03:00

Да! 6 Добре, че знаеш, кога да спреш, че ако беше продължила сигурно щеше да стане "разводнено"! И това е майсторлък!
катебате (Екатерина Банска)

2006-06-06T20:22:16+03:00

Аз мога само да те поздравя!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-06-06T20:11:43+03:00

Продължи го-хубаво е!
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2006-06-06T18:47:29+03:00

Поздрав

безпътица

Свързани произведения

Comments

Random works