Безпътна пътека

12 oct 2007, 9:16

Poesía

1225 0 3

Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.
Вървях аз до момента, в който
разбрах,че свършила е моята пътека.
Пресичаше я кален мост, под който
течеше мътната река на мойта съвест вехта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безпътна пътека

Искате да прочетете повече?

Propuestas