Безпътна пътека
Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.
Вървях аз до момента, в който
разбрах,че свършила е моята пътека.
Пресичаше я кален мост, под който
течеше мътната река на мойта съвест вехта!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.