17 sept 2009, 9:58

Безпътница 

  Poesía » De amor
827 0 22

Какво да правя с тази обич,

дето ме руши -

изгаря ме

и ме превръща

в пепелно чудовище...

Вземи си я!

И по-добре в земята я зарий!

На друга да тежи -

това харизано  съкровище...

След огъня

във черна тишина

недогорели въглени надежда

като рози тлеят...

аз в мислите си

всички мостове  руша -

тя, вещицата -

пак   в сърцето ми  ги лее...

Безпътница!

Къде сега кръжиш?

От тази стара пепел посивяла.

От обич

своя свят сама рушиш.

Във огън да гориш –

до пепел бяла...

Проклинам се! И нека догоря!

Сърцето си със пепел да зария,

потулено

да стене във пръстта

и тишината с гръм да го убие...

От теб, любов,

светът така тежи на устните,

целунати за сбогом.

Вземи си я! На мене ми горчи,

Отгледах я за теб,

без теб... е спомен.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??