Безпътница
Какво да правя с тази обич,
дето ме руши -
изгаря ме
и ме превръща
в пепелно чудовище...
Вземи си я!
И по-добре в земята я зарий!
На друга да тежи -
това харизано съкровище...
След огъня
във черна тишина
недогорели въглени надежда
като рози тлеят...
аз в мислите си
всички мостове руша -
тя, вещицата -
пак в сърцето ми ги лее...
Безпътница!
Къде сега кръжиш?
От тази стара пепел посивяла.
От обич
своя свят сама рушиш.
Във огън да гориш –
до пепел бяла...
Проклинам се! И нека догоря!
Сърцето си със пепел да зария,
потулено
да стене във пръстта
и тишината с гръм да го убие...
От теб, любов,
светът така тежи на устните,
целунати за сбогом.
Вземи си я! На мене ми горчи,
Отгледах я за теб,
без теб... е спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
Чак да ме подхващаш! Трудна работа е това!
