nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
17.09.2009 г., 9:58 ч.

Безпътница 

  Поезия » Любовна
762 0 22

Какво да правя с тази обич,

дето ме руши -

изгаря ме

и ме превръща

в пепелно чудовище...

Вземи си я!

И по-добре в земята я зарий!

На друга да тежи -

това харизано  съкровище...

След огъня

във черна тишина

недогорели въглени надежда

като рози тлеят...

аз в мислите си

всички мостове  руша -

тя, вещицата -

пак   в сърцето ми  ги лее...

Безпътница!

Къде сега кръжиш?

От тази стара пепел посивяла.

От обич

своя свят сама рушиш.

Във огън да гориш –

до пепел бяла...

Проклинам се! И нека догоря!

Сърцето си със пепел да зария,

потулено

да стене във пръстта

и тишината с гръм да го убие...

От теб, любов,

светът така тежи на устните,

целунати за сбогом.

Вземи си я! На мене ми горчи,

Отгледах я за теб,

без теб... е спомен.

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??