Sep 17, 2009, 9:58 AM

Безпътница

  Poetry » Love
966 0 22

Какво да правя с тази обич,

дето ме руши -

изгаря ме

и ме превръща

в пепелно чудовище...

Вземи си я!

И по-добре в земята я зарий!

На друга да тежи -

това харизано  съкровище...

След огъня

във черна тишина

недогорели въглени надежда

като рози тлеят...

аз в мислите си

всички мостове  руша -

тя, вещицата -

пак   в сърцето ми  ги лее...

Безпътница!

Къде сега кръжиш?

От тази стара пепел посивяла.

От обич

своя свят сама рушиш.

Във огън да гориш –

до пепел бяла...

Проклинам се! И нека догоря!

Сърцето си със пепел да зария,

потулено

да стене във пръстта

и тишината с гръм да го убие...

От теб, любов,

светът така тежи на устните,

целунати за сбогом.

Вземи си я! На мене ми горчи,

Отгледах я за теб,

без теб... е спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...