17 ene 2007, 16:19

Безразличие

  Poesía
1K 0 3
Беше болката,но мина!
Сега омразата я има!
А сякаш беше друго нещо...
С погледи далечни,но дори без смях
да чувстваш нечовешка болка..малко страх
Страх, че няма да те имам...
Страх, че лед в очите има...
Остри думи,фалш,лъжи..
Колко още ми кажи!??
Беше болката и пак ще бъде..
Не забравих раните... и няма как...
Те силно крещят в тихата стая!
Снимката ти... Още тук стои.
Късах я,събирах я наново,гледах я!
От безразличие не зная накъде...
Гледам те,а ти през мен...
Не вникваш в нищо,още си студен...
От стъкло да бях - Счупи ме!
От лед да бях - разтопи ме!
А ти не можеш,ти дори не искаш!
Без сълзи да остана, очите да изсъхнат!
Без чувства да остана... без чувства... също като теб...
Да се плъзне тихо сянката ми в твоя ден,
а вечер да се връща пак при мен!
От лед да бях... Счупи ме!
Ти всичко имаш - цялата власт!
в краката ти сърцето ми е още твое.
Стъпчи,хвърли го,то за теб е нищо,празна пропаст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...