Безразличие
Беше болката,но мина!
Сега омразата я има!
А сякаш беше друго нещо...
С погледи далечни,но дори без смях
да чувстваш нечовешка болка..малко страх
Страх, че няма да те имам...
Страх, че лед в очите има...
Остри думи,фалш,лъжи..
Колко още ми кажи!??
Беше болката и пак ще бъде..
Не забравих раните... и няма как...
Те силно крещят в тихата стая!
Снимката ти... Още тук стои.
Късах я,събирах я наново,гледах я!
От безразличие не зная накъде...
Гледам те,а ти през мен...
Не вникваш в нищо,още си студен...
От стъкло да бях - Счупи ме!
От лед да бях - разтопи ме!
А ти не можеш,ти дори не искаш!
Без сълзи да остана, очите да изсъхнат!
Без чувства да остана... без чувства... също като теб...
Да се плъзне тихо сянката ми в твоя ден,
а вечер да се връща пак при мен!
От лед да бях... Счупи ме!
Ти всичко имаш - цялата власт!
в краката ти сърцето ми е още твое.
Стъпчи,хвърли го,то за теб е нищо,празна пропаст!
Сега омразата я има!
А сякаш беше друго нещо...
С погледи далечни,но дори без смях
да чувстваш нечовешка болка..малко страх
Страх, че няма да те имам...
Страх, че лед в очите има...
Остри думи,фалш,лъжи..
Колко още ми кажи!??
Беше болката и пак ще бъде..
Не забравих раните... и няма как...
Те силно крещят в тихата стая!
Снимката ти... Още тук стои.
Късах я,събирах я наново,гледах я!
От безразличие не зная накъде...
Гледам те,а ти през мен...
Не вникваш в нищо,още си студен...
От стъкло да бях - Счупи ме!
От лед да бях - разтопи ме!
А ти не можеш,ти дори не искаш!
Без сълзи да остана, очите да изсъхнат!
Без чувства да остана... без чувства... също като теб...
Да се плъзне тихо сянката ми в твоя ден,
а вечер да се връща пак при мен!
От лед да бях... Счупи ме!
Ти всичко имаш - цялата власт!
в краката ти сърцето ми е още твое.
Стъпчи,хвърли го,то за теб е нищо,празна пропаст!
© Симона Иванова All rights reserved.
