Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите,
не всичко е под знаменател.
Макар и в мигове най-сладки,
те дебне подлия предател.
И чака своя съдбоносен час,
да види тялото ти немощно,
или ридаейки без глас,
с душа от мъка да изстенеш.
Но има други - лицемерните,
със уж, "добрите намерения",
които слагат те на мерника,
усмихнали ти се с презрение.
Осъждат те наум, проклинат.
Не спят, залагайки капани.
Добро не срещали мнозина,
освен лъжа, вина и срам.
И, колкото да си житейски врял,
едно е сигурно - ще учиш още.
Светът със сигурност е оцелял,
заровил милиарди кости.
Поне да можех още прѝживе,
дори един от вас да преобърна,
прочел от скромните ми стихове,
в човека свой да се завърне.
И щом затвори меката корица,
да му заседне буцата на гърлото,
разбрал, че няма уморени птици,
освен ако летиш на хълбок...
©тихопат.
Данаил Антонов
06.11.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados