Какво всеобщо безразсъдство

царѝ във мислите на хората.

Живота хич не е повърхностен.

Не бъркайте гнева със злобата! 

Недейте подценява фактите, 

не всичко е под знаменател. 

Макар и в мигове най-сладки,

те дебне подлия предател.

И чака своя съдбоносен час,

да види тялото ти немощно, 

или ридаейки без глас, 

с душа от мъка да изстенеш.

Но има други - лицемерните,

със уж, "добрите намерения",

които слагат те на мерника, 

усмихнали ти се с презрение. 

Осъждат те наум, проклинат. 

Не спят, залагайки капани. 

Добро не срещали мнозина, 

освен лъжа, вина и срам. 

И, колкото да си житейски врял,

едно е сигурно - ще учиш още. 

Светът със сигурност е оцелял, 

заровил милиарди кости. 

Поне да можех още прѝживе, 

дори един от вас да преобърна, 

прочел от скромните ми стихове, 

в човека свой да се завърне. 

И щом затвори меката корица, 

да му заседне буцата на гърлото, 

разбрал, че няма уморени птици, 

освен ако летиш на хълбок... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

06.11.2023