21 abr 2013, 11:35

Безропотно 

  Poesía » Otra
579 0 1
Не защото не вярвам, не търся
път към нечие чисто сърце.
В мен дъждовете проливни преляха
и избистриха цялото синьо небе.
Затова съм роса във тревата
и звезда съм в небесната шир.
Аз достигнах на ада вратата
и от болката мир сътворих.
Не съдете ме, хора, за мойта
свобода и безропотен вик.
Аз вълна съм на буйни морета
и сърце съм на звездният миг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??