21 апр. 2013 г., 11:35

Безропотно

703 0 1

Не защото не вярвам, не търся
път към нечие чисто сърце.
В мен дъждовете проливни преляха
и избистриха цялото синьо небе.
Затова съм роса във тревата
и звезда съм в небесната шир.
Аз достигнах на ада вратата
и от болката мир сътворих.
Не съдете ме, хора, за мойта
свобода и безропотен вик.
Аз вълна съм на буйни морета
и сърце съм на звездният миг.
Неопазила свойто огнище,
все на други кладях, да е топло.
За да няма след други пороища,
и в очите им да не е мокро.
Дораздадох се до сетния атом
и разбрах, че животът е сит,
щом от себе си давам, когато
нямам думи дори и за стих.
Онемяла притварям клепачи
и се чудя, дали  още съм жива.
Но дочуя ли, че някой някъде плаче,
в мен душата на кравайче се свива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...