20 nov 2012, 10:40

Безсилие 

  Poesía » De amor
897 0 3

Тъй като това не е стих, а песен, има разлика в ритмичната стъпка през куплет. Надявам се да ви хареса текста, като свърша със записа на песента, ще кача и готовия продукт :)

 


Изтичаш като пясък през разтворена ръка
със ням, загасващ блясък във златистите зрънца.
Излиташ като мисъл, окрилена с благослов.
Tи, нежна смърт, наречена любов...

 

Внезапна, както вятърът завихря
повехналите есенни листа,
пилееш ме и после ме събираш,
моя нежна, безгранична самота.

 

Минаваш като огън през изсъхнала гора,
веднъж ти щом подхванеш на поета песента.
Поглъщаш ме, безсилен, в нажежената си паст,
безсмъртна, необятна моя страст.

 

Забързан като закъсняла птица,
изгубена във празен небосвод,
отлиташ и оставяш ме да скитам,
недочакан, идеален мой живот.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??