20 nov 2012, 10:40

Безсилие

1.3K 0 3

Тъй като това не е стих, а песен, има разлика в ритмичната стъпка през куплет. Надявам се да ви хареса текста, като свърша със записа на песента, ще кача и готовия продукт :)

 


Изтичаш като пясък през разтворена ръка
със ням, загасващ блясък във златистите зрънца.
Излиташ като мисъл, окрилена с благослов.
Tи, нежна смърт, наречена любов...

 

Внезапна, както вятърът завихря
повехналите есенни листа,
пилееш ме и после ме събираш,
моя нежна, безгранична самота.

 

Минаваш като огън през изсъхнала гора,
веднъж ти щом подхванеш на поета песента.
Поглъщаш ме, безсилен, в нажежената си паст,
безсмъртна, необятна моя страст.

 

Забързан като закъсняла птица,
изгубена във празен небосвод,
отлиташ и оставяш ме да скитам,
недочакан, идеален мой живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...