Безсилие
Тъй като това не е стих, а песен, има разлика в ритмичната стъпка през куплет. Надявам се да ви хареса текста, като свърша със записа на песента, ще кача и готовия продукт :)
Изтичаш като пясък през разтворена ръка
със ням, загасващ блясък във златистите зрънца.
Излиташ като мисъл, окрилена с благослов.
Tи, нежна смърт, наречена любов...
Внезапна, както вятърът завихря
повехналите есенни листа,
пилееш ме и после ме събираш,
моя нежна, безгранична самота.
Минаваш като огън през изсъхнала гора,
веднъж ти щом подхванеш на поета песента.
Поглъщаш ме, безсилен, в нажежената си паст,
безсмъртна, необятна моя страст.
Забързан като закъсняла птица,
изгубена във празен небосвод,
отлиташ и оставяш ме да скитам,
недочакан, идеален мой живот.
© Александър Христов All rights reserved.
