20.11.2012 г., 10:40

Безсилие

1.3K 0 3

Тъй като това не е стих, а песен, има разлика в ритмичната стъпка през куплет. Надявам се да ви хареса текста, като свърша със записа на песента, ще кача и готовия продукт :)

 


Изтичаш като пясък през разтворена ръка
със ням, загасващ блясък във златистите зрънца.
Излиташ като мисъл, окрилена с благослов.
Tи, нежна смърт, наречена любов...

 

Внезапна, както вятърът завихря
повехналите есенни листа,
пилееш ме и после ме събираш,
моя нежна, безгранична самота.

 

Минаваш като огън през изсъхнала гора,
веднъж ти щом подхванеш на поета песента.
Поглъщаш ме, безсилен, в нажежената си паст,
безсмъртна, необятна моя страст.

 

Забързан като закъсняла птица,
изгубена във празен небосвод,
отлиташ и оставяш ме да скитам,
недочакан, идеален мой живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...