Безславен опит самотност

Poesía

556 0 1

От тихото изплува самота –

прозя се, поразходи се и седна…

обърна в ежедневие деня

и кръсти светлината непрогледна.

Опита се във вечност да пребъде,

откраднала веселие и смях,

като безкрила нощна пеперуда

на лампата залепнала от страх.

Взривих я, разпокъсах я без жал,

прокудена в най-веселото кътче,

обрекох самотата на провал

оставих я самотна да се мръщи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Юлия (Юлияна)

"Взривих я, разпокъсах я без жал,
прокудена в най-веселото кътче,
обрекох самотата на провал
оставих я самотна да се мръщи!"

Постигнала сте голям успех. Аз с моята не можах да се справя. Така и не знам защо - сигурно, защото не съм убийца - една самота не мога да убия.

2015-06-08T17:53:20+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0