8 jun 2015, 0:18

Безславен опит самотност

  Poesía
555 0 1

 

От тихото изплува самота –

прозя се, поразходи се и седна…

обърна в ежедневие деня

и кръсти светлината непрогледна.

 

Опита се във вечност да пребъде,

откраднала веселие и смях,

като безкрила нощна пеперуда

на лампата залепнала от страх.

 

Взривих я, разпокъсах я без жал,

прокудена в най-веселото кътче,

обрекох самотата на провал

оставих я самотна да се мръщи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Взривих я, разпокъсах я без жал,
    прокудена в най-веселото кътче,
    обрекох самотата на провал
    оставих я самотна да се мръщи!"

    Постигнала сте голям успех. Аз с моята не можах да се справя. Така и не знам защо - сигурно, защото не съм убийца - една самота не мога да убия.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...