8.06.2015 г., 0:18 ч.

Безславен опит самотност 

  Поезия
402 0 1

 

От тихото изплува самота –

прозя се, поразходи се и седна…

обърна в ежедневие деня

и кръсти светлината непрогледна.

 

Опита се във вечност да пребъде,

откраднала веселие и смях,

като безкрила нощна пеперуда

на лампата залепнала от страх.

 

Взривих я, разпокъсах я без жал,

прокудена в най-веселото кътче,

обрекох самотата на провал

оставих я самотна да се мръщи!

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Взривих я, разпокъсах я без жал,
    прокудена в най-веселото кътче,
    обрекох самотата на провал
    оставих я самотна да се мръщи!"

    Постигнала сте голям успех. Аз с моята не можах да се справя. Така и не знам защо - сигурно, защото не съм убийца - една самота не мога да убия.
Предложения
: ??:??