8.06.2015 г., 0:18

Безславен опит самотност

552 0 1

 

От тихото изплува самота –

прозя се, поразходи се и седна…

обърна в ежедневие деня

и кръсти светлината непрогледна.

 

Опита се във вечност да пребъде,

откраднала веселие и смях,

като безкрила нощна пеперуда

на лампата залепнала от страх.

 

Взривих я, разпокъсах я без жал,

прокудена в най-веселото кътче,

обрекох самотата на провал

оставих я самотна да се мръщи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Взривих я, разпокъсах я без жал,
    прокудена в най-веселото кътче,
    обрекох самотата на провал
    оставих я самотна да се мръщи!"

    Постигнала сте голям успех. Аз с моята не можах да се справя. Така и не знам защо - сигурно, защото не съм убийца - една самота не мога да убия.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...