Jun 8, 2015, 12:18 AM

Безславен опит самотност

  Poetry
551 0 1

 

От тихото изплува самота –

прозя се, поразходи се и седна…

обърна в ежедневие деня

и кръсти светлината непрогледна.

 

Опита се във вечност да пребъде,

откраднала веселие и смях,

като безкрила нощна пеперуда

на лампата залепнала от страх.

 

Взривих я, разпокъсах я без жал,

прокудена в най-веселото кътче,

обрекох самотата на провал

оставих я самотна да се мръщи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Взривих я, разпокъсах я без жал,
    прокудена в най-веселото кътче,
    обрекох самотата на провал
    оставих я самотна да се мръщи!"

    Постигнала сте голям успех. Аз с моята не можах да се справя. Така и не знам защо - сигурно, защото не съм убийца - една самота не мога да убия.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...