16 may. 2019 10:31

Безсмислен бяг 

  Poesía

172 16 23

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Веси_Еси (Еси)
    Много ти благодаря, Руми! Прегръдки!
  • rumbic (Руми)
    Поздравления, Веси! Това е може би най-безсмисления бяг в живота на много хора! Прочетох на един дъх!
  • Веси_Еси (Еси)
    Приятели, сърдечно ви благодаря за милите думи, за любими и за подкрепата! Желая ви прекрасна и творчески вдъхновена нова седмица!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Безсмислен бяг,разбира се!И да се скриеш от...себе си,Веси,то пък ще се появи онова твое червейче,дето все за нещо ти търси сметка....
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Не може, Веси. И не трябва. Затова пишем.
  • Елиза13 (Мария)
    Отличителна поезия излязла от перото на страхотна поетеса! Определено успяваш да вълнуваш, мила Еси!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Много мъдър стих! Поздравления!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    Бих възкликнала с "Еха!"...всъщност - Еха! Аплодирам те, Еси!
  • dansyto (Данаил Таков)
    Поздрави, Еси! От себе си не можем да избягаме! Важно да има път, посока, цел!
  • aap (Ангел)
    Трудно е да се коментира стих в който е казано всичко!Присъединявам към всички коментирали преди мен!Поздравления Веси!!!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Понякога е невнятно и трудно
    да се завърнеш към началото!
    Моментите се влачат мудно...
    Часовникът е пратил на ремонт махалото!
    Чудесна лирика, Василка!
    Поздравления!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Понякога ми се иска, но не става! Харесах!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Абсолютно безсмислен бяг. А страхът се превъзмогва - с такава хубава поезия, още по-лесно!
    Истинско, Веси!
  • vega666 (Младен Мисана)
    "Без изход ли е безнадеждността"...?
    Отличен риторичен въпрос, на който се основава цялото ти чудесно стихотворение, Еси. Позволявам си да дам своя личен отговор - за мен безнадеждността е единственият изход от самата нея. Защото в състояние на пълна безнадеждност човекът престава да бъде актьор в повсеместния Шекспиров театър на обществото и се превръща в автентична личност. Само там - на дъното на чашата на отчаянието - в нейната черна утайка, той разбира истинските стойности и се освобождава от бремето на илюзиите. За жалост на мнозина, това става най-често пред лицето на неизбежната смърт. Но това прави смъртта привлекателна и я издига в ролята на наш единствен Спасител. Човек влиза в най-голяма връзка с Бог, заставайки на чертата на смъртта. Поздравявам те за стиха!
  • Greg (Светослав Григоров)
    Поздравления за хубавия стих!
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Така е, трудно може човек да се скрие от себе си! Много мъдрост има в тези редове! Поздрав!
  • Mitvans (Иван Митов)
    Хареса ми! От себе си човек не може да избяга. А може би така е и по добре. Тогава... На човек му остава да обикне, да приеме и да се одобри такъв какъвто е. И да обикне другите и своя създател като себе си. И тогава непременно ще го обичат всички.
    Поздравления за стиха!
  • RainaVakova (Райна)
    Много поучително и точно! Хубав стих!
  • линасветлана (Лина - Светлана)
    Веси, прекрасно стихотворение, с изключително силно послание, както винаги. Може би е погрешно, но ми се струва, че от себе си човек най-успешно успява да избяга за да се скрие в себе си... Поздравления!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Не можем да избягаме от себе си, да. Понякога не се приемаме ...
    Много хубав стих. Близки са ми до сърцето тези редове, Веси.
  • palenka (Пепи)
    Сбъркана работа - хем не можем да избягаме, хем понякога не можем да се намерим
  • stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    Кой може да избяга от себе си...Чудесно е, Еси!!!
  • Yuri (Yuri Yovev)
    Тръгнем ли веднъж да бягаме от себе си, ставаме доживотни бегълци. Много хубаво си го казала, Веси! Поздравления!

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.