Безсмислен бяг
Дали да не загърбя днес света,
от чувствата парливи да се скрия,
от мислите досадни и страха
убежище в сърцето да открия?
Без изход ли е безнадеждността,
че обич се раздава без остатък
и колко още безразсъдността
ще носи своя тежък отпечатък?
А как се превъзмогва онзи страх,
от който е оглозгана душата
и как се побеждава пълен крах,
като незаличима е следата?
Измамна ли е гилзата в цевта,
готова срещу теб да се озъби?
Превръща ли се в спомен любовта,
когато безвъзвратно се издъни?
Опитвах се да бягам, но разбрах:
Каквито и усилия да влагам,
не мога да се скрия. Няма как.
От себе си не мога да избягам.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
