Безсмислена порода
Наричаха ме с друго, чуждо име,
вменяваха ми същност непозната -
дано замръзна в ледената зима
и буря зла да скърши в мен крилата.
Раняваха ме с думи - непокорна,
отказвах правилата да приема.
Не беше лесно с лудите да споря,
но жив човек дали се вписва в схема?
Презираха ме - тъмна, непригодна -
в мълчание вселени да удавя,
отчайващо безсмислена порода,
която нищо, нищо не поправя.
Наивници! Мен Господ сам ме кръсти
и сам приши крила към раменете -
да литна горе, щом край мен е мръсно,
за да опазя бисера в сърцето.
Научи ме - човек човека мери
със свой аршин - банално едноцветен,
лъжецът се бои от лицемери,
страхливецът - от облаци в небето.
А бурите са истински другари -
каляват и душата, и ръцете...
Заключих в клетка спомените стари,
усмихнах се невинно и засветих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
