Самодива (Вики)
529 5992
3 февр. 2012 г., 19:34

Безсмислена порода 

  Поэзия
1131 2 12

Наричаха ме с друго, чуждо име,
вменяваха ми същност непозната -
дано замръзна в ледената зима
и буря зла да скърши в мен крилата.

Раняваха ме с думи - непокорна,
отказвах правилата да приема.
Не беше лесно с лудите да споря,
но жив човек дали се вписва в схема?

Презираха ме - тъмна, непригодна -
в мълчание вселени да удавя,
отчайващо безсмислена порода,
която нищо, нищо не поправя.

Наивници! Мен Господ сам ме кръсти
и сам приши крила към раменете -
да литна горе, щом край мен е мръсно,
за да опазя бисера в сърцето.

Научи ме - човек човека мери
със свой аршин - банално едноцветен,
лъжецът се бои от лицемери,
страхливецът - от облаци в небето.

А бурите са истински другари -
каляват и душата, и ръцете...
Заключих в клетка спомените стари,
усмихнах се невинно и засветих.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??