Безсмислено
Отново е нощ, а аз съм сама,
безсилна съм даже да плача.
Виси над прозореца тъжна луна
и споменът нищо не значи.
На молещи длани обърнала гръб,
аз твоите молех за милост,
отхвърлих света, пожелавайки теб,
а тебе не можех да имам.
Над моята стая тъгата кръжи,
синее листът от мастило,
а аз пак се моля за твоите очи,
пречупили моята сила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
