etikki (Мариета Караджова)
100 82
27.01.2012 г., 11:16 ч.

Безсмислено 

  Поезия
461 1 2

Отново е нощ, а аз съм сама, 
безсилна съм даже да плача. 
Виси над прозореца тъжна луна 
и споменът нищо не значи. 
На молещи длани обърнала гръб, 
аз твоите молех за милост, 
отхвърлих света, пожелавайки теб, 
а тебе не можех да имам. 
Над моята стая тъгата кръжи, 
синее листът от мастило, 
а аз пак се моля за твоите очи, 
пречупили моята сила. 

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живот
  • "На молещи длани обърнала гръб,
    аз твоите молех за милост"

    Защо често така се получава?
    Макар и тъжно, при тебе е приятно!
Предложения
: ??:??