Безсмислено
Отново е нощ, а аз съм сама,
безсилна съм даже да плача.
Виси над прозореца тъжна луна
и споменът нищо не значи.
На молещи длани обърнала гръб,
аз твоите молех за милост,
отхвърлих света, пожелавайки теб,
а тебе не можех да имам.
Над моята стая тъгата кръжи,
синее листът от мастило,
а аз пак се моля за твоите очи,
пречупили моята сила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Караджова Все права защищены
