Безсмъртие
Безсмъртна аз не съм,
в сърцето свое
нося болка и омраза.
Да се пазя от света
бе твоята заръка пряма.
Но не каза ти тогава,
че Земята се върти
не на изток към простора,
а към бъдещите дни.
Дните, пълни със тревога,
страх и несбъднати мечти.
Но безсмъртна няма и да бъда,
не и тези дни,
мъката си черна ще прегърна.
Неизвестна, паднала в калта,
звездите бледи тайно ще броя.
И душата си прогнила ще врека
безсмъртна нивга да не бъда,
че светът е пълен със тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Георгиева Todos los derechos reservados
