Безсмъртна аз не съм,

в сърцето свое

нося болка и омраза.

Да се пазя от света

бе твоята заръка пряма.

Но не каза ти тогава,

че Земята се върти

не на изток към простора,

а към бъдещите дни.

Дните, пълни със тревога,

страх и несбъднати мечти.

Но безсмъртна няма и да бъда,

не и тези дни,

мъката си черна ще прегърна.

Неизвестна, паднала в калта,

звездите бледи тайно ще броя.

И душата си прогнила ще врека

безсмъртна нивга да не бъда,

че светът е пълен със тъга.