5 nov 2015, 17:48

Безсмъртна

510 1 2

Безсмъртна 


В начупените хоризонти

                            чезнат очертания

вятърът пустинен

                      вдига пясъчна стена

в пирамидите край Нил

                            чуват се стенания

с Миража идва Нефертити

         на Ехнатон любимата жена


Годините,

          тайните на пирамидите са скрили

в коридори-лабиринти

           гласовете на жреците пак ехтят

в саркофази фараоните лежат,

            вечността открили

единствено Любовта е жива

             нея не са могли да погребат


Ноември

Варна

Гавраил



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене,благодарен съм ти за точният прочит на написаното.Анализът е много важен за мен.Стимул за мен.
    Илко,усетил си склонността ми към наситените цветове в моите стихове.
    На двамата ви желая приятна вечер!
  • Неочакван и разтърсващ финал, експлоатиращ образа на безсмъртната красота, въплътена в Нефертити и любовта на поета-фараон Ехнатон към нея. Добре се е получило. Поздрав, Гавраиле!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...