5 нояб. 2015 г., 17:48

Безсмъртна

514 1 2

Безсмъртна 


В начупените хоризонти

                            чезнат очертания

вятърът пустинен

                      вдига пясъчна стена

в пирамидите край Нил

                            чуват се стенания

с Миража идва Нефертити

         на Ехнатон любимата жена


Годините,

          тайните на пирамидите са скрили

в коридори-лабиринти

           гласовете на жреците пак ехтят

в саркофази фараоните лежат,

            вечността открили

единствено Любовта е жива

             нея не са могли да погребат


Ноември

Варна

Гавраил



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене,благодарен съм ти за точният прочит на написаното.Анализът е много важен за мен.Стимул за мен.
    Илко,усетил си склонността ми към наситените цветове в моите стихове.
    На двамата ви желая приятна вечер!
  • Неочакван и разтърсващ финал, експлоатиращ образа на безсмъртната красота, въплътена в Нефертити и любовта на поета-фараон Ехнатон към нея. Добре се е получило. Поздрав, Гавраиле!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...