5.11.2015 г., 17:48

Безсмъртна

509 1 2

Безсмъртна 


В начупените хоризонти

                            чезнат очертания

вятърът пустинен

                      вдига пясъчна стена

в пирамидите край Нил

                            чуват се стенания

с Миража идва Нефертити

         на Ехнатон любимата жена


Годините,

          тайните на пирамидите са скрили

в коридори-лабиринти

           гласовете на жреците пак ехтят

в саркофази фараоните лежат,

            вечността открили

единствено Любовта е жива

             нея не са могли да погребат


Ноември

Варна

Гавраил



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене,благодарен съм ти за точният прочит на написаното.Анализът е много важен за мен.Стимул за мен.
    Илко,усетил си склонността ми към наситените цветове в моите стихове.
    На двамата ви желая приятна вечер!
  • Неочакван и разтърсващ финал, експлоатиращ образа на безсмъртната красота, въплътена в Нефертити и любовта на поета-фараон Ехнатон към нея. Добре се е получило. Поздрав, Гавраиле!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...