20 oct 2012, 16:42

Безсмъртна

1.3K 0 4

Ако съм малка част от нечии надежди,
ако съм слънце в нечий мрачен ден,
ако присъствам тайно в нечии копнежи,
ако в момента някой мисли си за мен,
ако била съм хубав край на нечий разказ,
ако била съм първи ред в красив роман,
ако била съм морско камъче в купчина пясък,
ако била съм в думите на някой ням,
ако ще бъда хубав сън на някой влюбен,
ако ще бъда във усмивката на непознат,
или светулчица по пътя на изгубен,
и ако бедния превърна в най-богат,
то значи вчера съм живяла пълноценно,
а днес съм цялата любов!
И ако утрешният ден ми е последен,
ще знам, че съществувала съм цял живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкошно стихотворение!
    Смисълът е в малките неща
  • За теб може една усмивка да е нищо, но за други е много! И това не ти дава право да определяш какво е щастието според останалите хора. „Разни хора- разни идеали” е казал поета!
  • Ако..., и какво..., ако била си в думите на някой ням..., - една усмивка мимолетна...!!!
  • Не разбирам..Ти някакъв универсален критик ли си тук, или какво? Даваш си мнението по фотографии, стихове и пр..Явно имаш самочувствието, че разбираш от всичко, но на мен лично не ми допадат хората тип "на всяка манджа мерудия". Не разбирам защо се заяждаш за стих? Първо никой не говори за ценности тук. Това е поезия, а не учебник, нито наръчник за живота, че да го наричаш "лековато, и като мислене и като разсъждение". Като толкова искаш да проповядваш "ценностите си" на хората, седни и си напиши "рецептата за живот", публикувай я в Откровения и се радвай на плодовете на своя труд. И като не ти харесва нещо- подминаваш! И проблема ти е решен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...