23 ago 2020, 7:42

Безсмъртна обич

  Poesía » Otra
712 0 0

Напоследък питаше ме често

защо ме гледаш втренчено така

навярно предусещала съм нещо

и исках да запомня много дълго

ръката твоя протегната към мен

усмивката ти топла, чак гореща

и веничката синя на крака.

Очите ти тъй близки и познати

с кафяви точици във тях,

в които се оглеждах всяка сутрин

и търсех слънцето. И ето няма те,

но ти си жив във спомените мои

тъй живи, близки и познати

във утрото на всеки минал ден

във мислите ми, във съня ми,

във думичките свежи на децата.

Сега те пускам полети във своя свят на светлината

и чакай ме, когато дойде моят миг

да бъдем заедно във тишината.

 

 

Посветено на Иво, който се пресели на по-добро място

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...