Напоследък питаше ме често
защо ме гледаш втренчено така
навярно предусещала съм нещо
и исках да запомня много дълго
ръката твоя протегната към мен
усмивката ти топла, чак гореща
и веничката синя на крака.
Очите ти тъй близки и познати
с кафяви точици във тях,
в които се оглеждах всяка сутрин
и търсех слънцето. И ето няма те,
но ти си жив във спомените мои ...