Безспир

Не мога да се спра, извирам

и чувствата във мен преливат,
а искам толкова да ги отдам
на теб, любов несподелима...

И няма нито ден, в който
за теб съм спирал аз да мисля,
но зная, че в това не вярваш,
дали си спомняш, че ме има...

Опитвам себе си да утешавам,
че пролетта отново идва,
не мога аз да се усмихна,
във мен, в сърцето ми е зима...

Не искам вечно да те няма
и трепвам пак, когато те позная,
към теб да се затичам с вяра - устоявам...

Дали живея -  сякаш сам незная ...                                

 На  Н.