Безспир
Не мога да се спра, извирам
и чувствата във мен преливат,
а искам толкова да ги отдам
на теб, любов несподелима...
И няма нито ден, в който
за теб съм спирал аз да мисля,
но зная, че в това не вярваш,
дали си спомняш, че ме има...
Опитвам себе си да утешавам,
че пролетта отново идва,
не мога аз да се усмихна,
във мен, в сърцето ми е зима...
Не искам вечно да те няма
и трепвам пак, когато те позная,
към теб да се затичам с вяра - устоявам...
Дали живея - сякаш сам незная ...
На Н.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Флоров Всички права запазени
