Забързани,
тревожни...
злобни и самотни.
Окапали сред вятъра,
от бурята отбрулени.
Листа...
Лица и силуети...
Замислени поети, описващи себе си.
И букети...
Букети от мажещи,
свалящи,
падащи
и още по-самотни.
Грамотните плачеха,
неуките пееха своята песен.
Безправно раздираха старите рани,
онези, безсрамните, със срам увенчани.
© Биляна Бозинарева Todos los derechos reservados