Забързани,
тревожни...
злобни и самотни.
Окапали сред вятъра,
от бурята отбрулени.
Листа...
Лица и силуети...
Замислени поети, описващи себе си.
И букети...
Букети от мажещи,
свалящи,
падащи
и още по-самотни.
Грамотните плачеха,
неуките пееха своята песен.
Безправно раздираха старите рани,
онези, безсрамните, със срам увенчани.
© Биляна Бозинарева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
