askme
50 250
30 abr 2016, 16:15

Безстрашен 

  Poesía » De amor
857 1 8

От цяла вечност време съм дълбоко в Мрака.
Но вече ми е все едно, дори привикнах. 
И толко дълго само тебе чаках,
че друго да очаквам, май, съвсем отвикнах.

 

Ти не дойде. В началото така болеше,
че до основи целият ми свят се срина.
Такава болка (и такава обич, мише)
навярно е позната на малцина.

 

Аз оцелях. Не вярвах, но се случи, ето.
Отново чувам птиците на двора пеят.
И днес събирам разпиляните парчета,
за да ги залепя с любов. И да живеят.

 

О, да, с любов. Не мога да те мразя, знаеш.
(макар да искам - казвал съм ти вече)
И съградил душата, ще ѝ обещая - 
от теб и болката завинаги далече.

 

И  м н о г о  б а в н о (и без теб) ще се науча 
да се  усмихвам, да се радвам на живота.
И знам със сигурност, че все ще ми се случи
да срещна любовта по пътя. Новата.

 

Но, обещавам, този път ще я подмина.
И във очите ѝ не ще погледна даже!
Не ще я поздравя, не ще ѝ кимна,
а ако Бог реши, то нека ме накаже.

 

И този изпит ще приема със наслада.
И с благодарност, пък дори и много страшен.
...
Аз толко дълго време бил съм вече в ада,
че нищо друго няма как да ме уплаши.

                                                                                   29.04.2016

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??