От цяла вечност време съм дълбоко в Мрака.
Но вече ми е все едно, дори привикнах.
И толко дълго само тебе чаках,
че друго да очаквам, май, съвсем отвикнах.
Ти не дойде. В началото така болеше,
че до основи целият ми свят се срина.
Такава болка (и такава обич, мише)
навярно е позната на малцина.
Аз оцелях. Не вярвах, но се случи, ето.
Отново чувам птиците на двора пеят.
И днес събирам разпиляните парчета,
за да ги залепя с любов. И да живеят. ...