Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават,
и сланите попарват ги. Рано.
Чухте ли? От сребро филиграни,
в мен безсъници пак изковават.
И Луната на прага ми свита,
Плаче пак. И ви пречи да спите.
Чака своята обич да срещна.
Няма шанс! До сълзи ми е смешно! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse