Безсъници
Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават,
и сланите попарват ги. Рано.
Чухте ли? От сребро филиграни,
в мен безсъници пак изковават.
И Луната на прага ми свита,
Плаче пак. И ви пречи да спите.
Чака своята обич да срещна.
Няма шанс! До сълзи ми е смешно!
Кукумявки, понесли фенери,
викат сън, та дано ме намери.
безпосочно летят сред тъмата,
Аз не спя и съшивам тъгата.
И в парчецата, светло, до тъмно,
зимно слънце, зъбато се буди.
Утро е. Пак дочаках да съмне...
Лека нощ, мои нощни заблуди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
