Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават,
и сланите попарват ги. Рано.
Чухте ли? От сребро филиграни,
в мен безсъници пак изковават.
И Луната на прага ми свита,
Плаче пак. И ви пречи да спите.
Чака своята обич да срещна.
Няма шанс! До сълзи ми е смешно!
Кукумявки, понесли фенери,
викат сън, та дано ме намери.
безпосочно летят сред тъмата,
Аз не спя и съшивам тъгата.
И в парчецата, светло, до тъмно,
зимно слънце, зъбато се буди.
Утро е. Пак дочаках да съмне...
Лека нощ, мои нощни заблуди!
© Надежда Ангелова Всички права запазени