Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18100
10.12.2019 г., 20:10 ч.  

Безсъници 

  Поезия
344 1 5

Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.

 

И замлъкнали ноти, остават,
и сланите попарват ги. Рано.
Чухте ли? От сребро филиграни,
в мен безсъници пак изковават.

И Луната на прага ми свита,
Плаче пак. И ви пречи да спите.
Чака своята обич да срещна.
Няма шанс! До сълзи ми е смешно!

Кукумявки, понесли фенери,
викат сън, та дано ме намери.
безпосочно летят сред тъмата,
Аз не спя и съшивам тъгата.

И в парчецата, светло, до тъмно,
зимно слънце, зъбато се буди.
Утро е. Пак дочаках да съмне...
Лека нощ, мои нощни заблуди!















 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мили хора!
  • Скъпоценни метафори! Безсънието в случая не е прокоба, а диагноза за талант, песенна лиричност и безкомпромисно присъствие сред любимите ми автори. Аплодисменти, Наде!
  • Ух, че е образно!
  • И в парчецата, светло, до тъмно,
    зимно слънце, зъбато се буди.
    Утро е. Пак дочаках да съмне...
    Лека нощ, мои нощни заблуди!
  • Совичката пак се е развихрила...но змам че е отново за добро!До нови мила много ми хареса стиха и твоето добро!🌹🌹🌹
Предложения
: ??:??