21 feb 2008, 11:10

Безсъници... 

  Poesía » Filosófica
2246 0 53
Кротка тлее
пак тъгата
в спомен мил
с очите на дете
и като синеоко цвете
в ръцете ми разцъфва
с тих шепот на сърце.
По пътека
от лунички
по дланите ми тича
с босите крачета
и се скрива ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??