Безсъници...
Кротка тлее
пак тъгата
в спомен мил
с очите на дете
и като синеоко цвете
в ръцете ми разцъфва
с тих шепот на сърце.
По пътека
от лунички
по дланите ми тича
с босите крачета
и се скрива
в спящите очи
на приказна принцеса.
Нечии сълзи
пак остават
нежна диря
по ранените ми дни,
а нощем
тихо ги отпиват
две уплашени сърни.
С надежда чакам
златната вода
да потопя пак
миговете тихи.
От безсъниците
крехки на нощта
потича само...
позлатената тъга на дните...
МУЗИКА>>> Voices of Angels
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
