Безсъници
БЕЗСЪНИЦИ
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа,
тлеещи в нощта жарави –
залези от мойто детство.
И до днес ли разгадавам
смислите им на вълшебства?
Някому дали са нужни
камъни и сухи тръни?
За какво ще му послужат
триста сприхави безсъния?
Дяволът дали ще купи
непотребната ми стока –
купища ненужни букви,
в болка измълчани строфи?
Както и да я погледна –
и ръбата, и несгодна.
Ще я мъкна до последно –
като камък неудобна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
