Безсъници
БЕЗСЪНИЦИ
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа,
тлеещи в нощта жарави –
залези от мойто детство.
И до днес ли разгадавам
смислите им на вълшебства?
Някому дали са нужни
камъни и сухи тръни?
За какво ще му послужат
триста сприхави безсъния?
Дяволът дали ще купи
непотребната ми стока –
купища ненужни букви,
в болка измълчани строфи?
Както и да я погледна –
и ръбата, и несгодна.
Ще я мъкна до последно –
като камък неудобна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
