7 dic 2024, 18:18

Безсъници

  Poesía
286 2 1

БЕЗСЪНИЦИ

 

„И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си...”

                        Никола Вапцаров

 

… животът е едно черпаче сол,

което няма как да стане захар,

на мен не ми е нужен ореол,

че черквицата да ми бъде стряха,

 

каил съм и на сухец вдън дори,

ако порой небето ми изпрати,

и моята звездица да гори

в дълбоките небесни необяти,

 

да се събудя, да напиша стих

за моите отминали Марии,

назаем дето взех, си го платих,

ведно със всички чужди вересии,

 

ужасно е – да се родиш поет! –

един обречен редник във пехота,

такъв живот живях, че занапред

ми трябват – да го пиша, три живота,

 

а Бог е стипца! – няма да даде,

или ще ги даде ужасно къси...

И аз ви пиша – от немай къде! –

когато нощем крадна от съня си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....